Организмът на всеки възрастен човек съдържа около 25 гр. магнезий, главно в костите във вид на фосфати и бикарбонати. Физиологичната функция на магнезия е обусловена от участието му като кофактор в редица важни ензимни процеси. Магнезият е структурен компонент на около 300 ензима, включително и АТФ-зависимите ензими. От това се определя системното влияние на магнезия върху енергетичните процеси във всички органи и тъкани, преди всичко енергопотребяващите (сърце, нервна система, работещи мускули). С това е свързана широкоспектърната фармакологичната активност на магнезия. Той притежава кардиопротекторно действие, оказва благоприятно влияние на сърцето при нарушаване на ритъма, ИБС, включително и при инфаркт на миокарда, подобрява кислородното осигуряване на миокарда, като ограничава зоната на увреждане. Едновременно с това, магнезият действа съдоразширяващо и спомага за понижаване на артериалното кръвно налягане. Магнезият е антистресов микроелемент, който оказва нормализиращо действие върху състоянието на нервната система и нейните висши функции (особено в съчетание с витамин В6) при нервно напрежение, депресии, неврози.
При захарен диабет магнезият предотвратява съдовите усложнения и в съчетание с цинк, хром и селен подобрява функцията на бета-клетките на задстомашната жлеза. При заболявания на дихателните органи спомага за разширяването на бронхите и премахва бронхоспазмите. И в двата случая магнезият е важен фактор от терапията (в съчетание с основните средства).
Магнезият оказва положително влияние на състоянието на репродуктивната система. При бременни жени той предотвратява недостатъчността на развитие на плода (заедно с фолиевата и пантотеновата киселина), развитието на токсикози, преждевременно раждане и аборт. По време на менопаузата при жените осигурява понижаване на отрицателните явления на това състояние.
Основни симптоми на на недостиг на магнезий са апатията, обща слабост, депресия.